Текст 17

Текст 17 #

गरुडश् चोपरि व्योम्नः स्थित्वाऽप्रत्यक्षम् आत्मनः ।
पक्षाभ्याम् आचरंश् छायाम् अन्ववर्तत तं प्रभुम् ॥ १७ ॥
гаруа чопари вйомна стхитвпратйакшам тмана
пакшбхйм чара чхйм анвавартата та прабхум

Над ним на пущей высоте парил Гаруда, чтоб могучими крылами ограждать Хозяина от солнечного зноя.